ПРИКАЗНИ ПЪТЕШЕСТВИЯ
Уважаеми участници,
Използвам настъпващото новолуние тези дни, за да припомня за Вашето изключително участие в играта СЛЪНЦЕ и ЛУНА. Не забравяйте, че вече сте своего рода Магове на случванията във и окло Вас. Вече имате основните ключове, с които да завихряте всякакви сили, които да бъдат в услуга на вашати добри намерения.
Преди да стигна и до нашата игрова приказка, вдъхновена от книгата на Цанко Лалев – поет, писател и мой роднина, нека още веднъж проходя основните пътеки на цялото ни занимание.
Приказката четете по-долу или я изтеглите от тук на файл.
Човекът – главен герой и бъдещ Маг извървя своите три приказни пътя – Слънчевия, Лунния и Звездния. Попадна на междата на Времето, където пътят на хората се пресича с пътя на Светилата. Така, Човекът се срещна очи в очи със Слънцето, Луната и Звездите. Премина през три кръга на изпитания и се сдоби със знание под формата на блага, дадени му по пътя:
Той се научи да „замесва“ символи, с които да почита Слънцето, от което да измолва всичко свързано с видимия свят. Всеки един от Вас в пътвия кръг на личната си игрова карта получи ключовете за достъп до Слънцебога чрез Слънчевия си Пазител. Дайте име на този Пазител, намерете го в обкръжението си и го ползвайте, така, както е указано в приказката.
Човекът се свърза и с Луната си, която отговаря за неговата фина душевност, за светът на невидимото и неосъзнанатото. Луната е и връзката с предците, с корените, чиито духове отговарят за нас. Във вторият кръг на личната си игрова карта са изнесени словата за магическата формула, личното заклинание, с което на всяко Новолуние Ви се дава да викате Луната си и да наричате с нея върху вода. Луната Ви също има име, помните ли? Имате си даже и ритуални панички за водата, което не се случва всеки му 😉
В третия кръг на личната си игрова карта Човекът получи и пряк отговор на въпрос, съставен от съветите, символите или силите на Светилата. Така всяка една „случайно попаднала Ви“ книга се превръща в готови отговори на въпросите, които Ви вълнуват към момента. А това е така, защото сте преминали по междата на Времето и имате отворен достъп до Всемира.
Сега вече сте Могъщи Астрални Гурута или МАГ-ове, подковани с обикновени народни практики, в чиито необикновени сили вярвате!
Скоро очаквайте играта с работно заглавие: ОРФЕЙ и ЕВРИДИКА или ПЪТЯТ НА БЕЗСМЪРТНАТА ДУША
А СЕГА И ПРИКАЗКАТА
Тръгнал Човекът по междата на времето на среща със Слънцето и Луната.
Точно два пъти в годината двете небесни светила се изравнявали с човешкия свят и били най-близо до него. Това ставало точно за един ден, когато пътищата на Яркия и Бледната се кръстосвали, и в центъра на този кръстопът попадал Човекът. След това всеки поемал, кой на къде – единият нагоре, другият надолу, а Човекът по своя си път.
Сега било ред Слънцето да отстъпи на Луната първенството над небето. Време било тъмнината да вземе своето в следващата половин година. Идвал хаосът, който да разруши старото, за да даде основите на новото начало, но дотогава хората трябвало да се приберат по домовете си, да се върнат към себе си и да овладеят тъмните кътчета на своята душа. Това, обаче, не било толкова лесно. Човекът имал склонност да се лени, да се оспива и така пропускал шанса да стане творец на своето бъдеще. Та, мнозина се събуждали твърде късно за новото време. Единици били тези, които търпеливо бдяли над календара и имали смелостта да преминат през портите на равноденствията. Никой не знаел, обаче, как точно изглеждали те и какво имало зад тях… дори не се знаело, кой е ходил там, и въобще връщал ли се е, защото никой никога нищо не разказвал.
Та така, нашият герой – Човекът се решил на това пътешествие и тръгнал, като можел да вземе със себе си само едно нещо. Това било купичка, в която да сложи най-ценното си притежание. То трябвало да се помести в нея и да бъде достатъчно на Човека по пътя му. Това нещо било собствената му сила или Ресурса, който да го подкрепя при изпитания и препятствия.
Вървял що вървял Човекът и стигнал до път с 3 разклонения. За да не се чуди много-много на къде да поеме си направил карта, по която го водели два зара. Черният зар му показвал посоките: 3 и 5 било за Горния или Слънчевия път, 2 и 4 за Долния или Лунния път, а 1 и 6 за Средния или Звездния път. Белият зар му показвал стъпките, с които да се предвижва по пътеките. На тази карта той имал възможност да си повика още собствени сили или Ресурси, но само, ако му се случил такъв жребий.
И така, хванал Човекът Горния път, а на среща му застанал Златорог елен, който проговорил с човешки глас:
- На къде така, Човече?
- Отивам на среща със Слънцето – отговорил Човекът. – Разправят, че сега то било на междата между този и другия свят и се пресичало с пътя на хората.
- Аз съм пратеник на Слънцето – продължил еленът. – Вземи от мен слънчево Благо – съвет, сила или вълшебен предмет, за да ти помагат по пътя.
Така и направил Човекът.
Когато дошъл ред да хване Долния път на среща му се явила чудна дева – Вила Самовила.
- На къде така, Човече?
- Отивам на среща с Луната – рекъл Човекът. – Разправят, че сега била на междата между този и другия свят и се пресичала с пътя на хората.
- Аз съм вестителка на Луната – продължила Самовилата. – Вземи от мен лунно Благо – съвет, сила или вълшебен предмет, за да ти помагат по пътя.
И от Самовилата си взел, каквото му било отредено.
Като му дошло време за Средния път, насреща му се изправило дърво – клоните му опирали в небесата, корените му преминавали през центъра на земята, а стволът му бил, като човешка снага. Седнал да си почине Човекът под него, а из въздуха се разнесъл шепота на неговия пазител – звездоброец.
- На къде така, Човече?
- Отивам на среща със Слънцето и Луната.
- Че защо ти е да бъхтиш толкоз път и да се излагаш на препятствия?
- Мхм… – замислил се Човекът, повдигнал глава към Небето, вперил поглед в безкрайната синева и убедително заявил: – За да търся отговори!!!
- Тогава, вземи от мен звездно благо – продължил Звездоброеца – вземи си въпрос от Планетите и нека този отговор да ти помага по пътя.
Ето, че Човекът се сдобил с всичко нужно, за да премине през трите кръга на изпитанията, които междата на времето му готвила.
Уморил се човекът от дългия ден и аха да задряма под клоните на дървото, когато те се превърнали в слънчевите рога на Златния Елен. Той се спуснал, като слънчев лъч, побил копита в земната твръд и взел да препира Човека.
- Ако ще ходиш на среща със Слънцето, сега му е времето, Човече. Междата върви по най-високата скала. От там Слънцето ще мине за да се отправи към долната земя. Иди по залез, но за да те приеме занеси му дар – омеси му хляб, но не какъв да е, а слънчев, да го топли по пътя към зимата. Замеси в тоя хляб цялото си творчество, като го украсиш с едно благо от първия кръг на твоята карта. Но запомни, сложиш ли кое да е от тези блага губиш го! Ако искаш да го запазиш за себе си, жертвай една собствена сила изписана в картата ти, като ресурс.
Така и направил Човекът. Запретнал ръкави, загребал в купичката си брашно, което мравките му донесли и започнал да меси, като си избрал какво благо да жертва в името на Слънцето.
Омесил Човекът хляб, отишъл по залез на скалата и зачакал. Изведнъж хоризонтът бавно почнал да се стопява. Небето и земята сякаш се смесвали в едно голямо оранжево око, което се отваряло все по-широко. Това бил порталът на междата, където пътят на Слънцето се изравнявал с пътя на хората. То блестяло все така ослепително със златоносната си осанка, затова Човекът не можел да го погледне право в очите.
- Добра среща, Човече! – гръмко заговорило Слънцето. – Аз съм вездесъщият бог на Небето, и като бог няма как да видиш лицето ми, но пък се явявам в безкрайно много земни проявления, както в този слънчев хляб, например. Приемам дарът, но ще ти отнема благото, което си замесил в него, за да го отнеса със себе си в подземния свят. Точно след половин година ще ти го върна умножено по толкова пъти, колкото пъти си размишлявал, защо ти е било дадено. И заради твоята будност ще те наградя с отпечатъка на моя лик. Той е жив, както съм живо аз, вижда и чува всичко, и борави с безмерни сили. Можеш да срещнеш моя слънчев лик сред хората, но за да разпознаеш твоето Слънце, ще ти дам неговия земен образ. Под големия камък има съндъче, отвори го и вътре ще откриеш твоят слънчев пазител. Дай му име и го почитай, както почиташ мен.
И така, Човекът се сдобил със слънчев пазител за зимата.
Побързал нашият герой да не изпусне срещата си с Луната от другия край на междата. Пуснал се през глава по Долния път, а там Вила Самовила била сплела коси в корените на Голямото дърво и нарочно го препънала, та човекът паднал в лъстителната и прегръдка:
- Не бързай, Човече, ти ще стигнеш навреме до междата, от където Луната ще тръгне да властва. Половин година тя ще владее над тайните, които се крият в сенките и на природата, и на човека. Затова, иди първо да вечеряш в чест на отминаващото Слънце, почини си добре, укроти се, а преди да заспиш потърси в тъмните кюшета на твоята душа къде се крие Луната ти… Тя е многолика, изменчива, прикрита… Представи си я – каква е, как изглежда, какво харесва, от какво се страхува… Само, ако я опознаеш добре, тя ще може да ти се открие и да ти служи вярно за през идващите тъмнини.
Така и направил Човекът – хапнал, пийнал, повеселил се за последно в чест на Слънцето, а преди да заспи дълго мислил за Луната…
Дошла сутринта и Човекът поел с бодри сили по Лунния път. А там Вила Самовила го наставлявала:
- Луната ще излезе през езерото на самодивския водопад. Видиш ли водите му запрени, значи портата е отворена. Но за да ти се яви лице в лице Луната, трябва някой твой праотец да ти я изведе. Ти вземи твоята пръстена купа, нагреби вода от езерцето, наведи се над нея и се огледай. Ще видиш първом твоя лик, ала под него ще излезе лика на пазителя на твоя род. Ти може и да не го познаваш, но той те знае. Поговори си малко с него, питай го как е, какво прави… сетне поискай да ти разкрие лицето на Луната. Ти внимавай с водата, защото всичко, което и речеш се запомня и се предава на Луната, а тя го отпечатва в съдбите на хората! Затуй, измисли си твоя магическа формула, с която да се свързваш чрез водата с твоята Луна. За магията жертвай едно от благата от втория кръг на твоята карта. Ако то ти е скъпо, ползвай останал ресурс. Включи го в словореда на магическата формула. Но запомни, заклинанието ще работи за теб само на Нова Луна. Всеки път, когато изречеш тази формула над вода Луната ще ти се явява лично да ти служи. Когато си готов, кажи си вълшебните думи на глас и ще видиш лика на твоята Луната.
Така и направил Човекът. Вече знаел, как да се свързва с Луната си, за да му служи тя през зимните дни.
На връщане Човекът хванал Средния път, на който се намирало Световното дървото с пазителя звездоброец. То пазило равновесието в света и осигурявало чрез ствола си каналите за връзката с Горе и Долу. Седнал да си почине Човекът, ала листата му празнично зазвънели и от там заговорил Звездния човек.
- Ти премина по междата, Човече, и се срещна със Слънцето и Луната. Сега, за награда ще получиш отговор на въпроса, който най-много те вълнува. За да сглобиш този най-важен въпрос, обаче, жертвай едно от благата на третия кръг от твоята карта. Ако ти е нужен и имаш останал ресурс, ползвай го, за да си запазиш благото. А сега, вземи тази книга и я отвори. Там, където първом попадне погледът ти, това е отговорът.
Човекът много се зарадвал, че получил първия си космически отговор от магическия портал на равноденствието. От този дълъг път – ту нагоре, ту надолу, от всички изпитания през, които преминал, духът му зажаднял за чиста водица. Отворил кепенците на кладенеца под дървото, надвиснал се да пие, а там видял собственото си отражение. То вече не било обикновено и човешко, а магическо. Краката, снагата и главата му носели отпечатъка на Слънцето, Луната и Звездите. Човекът бил се превърнал във Вълшебник на собствената си приказка. ЕТО КАК ИЗГЛЕЖДАЛ ТОЙ…
Човекът вече имал карта, която му показвала, кой е личния му път към светилата, как да разпознава благата, които му се дават и коя е онази лична сила, която го прави посланик между световете. Наричали го Могъщият Астрален Гуру или МАГ!
Вашият коментар