Пантелей Пътник от село Долнослав

Когато хората стигнат до безизходицата, тогава, има един път и този път е към силната вяра в чудото на вековните дървета, свежите води и утешението на притихналия в сянката параклис. Точно такъв път води до село Долнослав, със същите силни чинари и лековито аязмо, чийто стопанин е сам Пантелей Пътник. И дори сякаш да си се изгубил, то той – пътят, сам ще те намери, защото и той е в нужда да отведе някого там, където ще го вдигнат на крака за ново, още по-вълнуващо пътуване из дебрите на чудния живот.

Има там – в Долнослав, един Пантелей, който с опита на своя път, разказва на хората как спасение дебне от всякъде. И как една кратка отбивка от Главния път няма нито да те забави, нито да те загуби, а напротив – всяко едно странично извървяване на духовните пътечки те овенчава с повече радост и успокоение.

При тоя Пантелей идват от столетия. Едни питат за здраве, други молят за дълъг живот, а трети разговорят за пътя. А стара истина казва, че най-добрият път е пътят на водата. Тя намира най-малкото съпротивление и естествено се понася по улея на своята памет към места, които знае, че имат нужда от нея. Затова, тук хората коленичат пред изворите, кланят им се ниско, изричат магичната формула и отпиват… И като се измият с глътките отвътре, им става по-леко, по-чисто и виждат отново пътя си напред.

Понякога Пантелей ги наставлява да се жертват в името на своя път – я да постят, я да месят хляб или истинно да се разкаят. Кара ги да се помиряват, да прощават, да уважават първо себе си в постъпките и после, като към себе си да подхождат към останалите. И всичко туй се случва пред водата. А тя, от там си знае и работата, и пътя…

Ако идеш натам, пътнико, потърси го Пантелей – той е с расо и се казва просто Иван – отец Иван. Това всичкото ми го разказа той, защото Пантелей пътува с пътниците от Тоя за Оня Свят, че на някои пътят им е дълъг и имат нужда от повечко подкрепа, оздравяване на рани и посаждане на вяра.

Намери ме…