Шести януари – Богоявление! Река, мъже, хоро, ледени води, нощни огньове… И така от векове – тук, все по едно и също време се явява Богът… Тази статия не е в раздела за религиозните ни празници. Тази статия е във фолклора, защото този ритуал принадлежи на народа. Той – народът ще действа, отново, за поставяне на природния ред първом, а после ще подреди и себе си покрай природните закони.
Във народните възприятия Светът е разделен на Горе и Долу, Минало и Бъдно, а там където тези две оси се пресичат е Тук и Сега. Тук и Сега е винаги в граничното пространство. То разделя световете на Доброто и Злото, на Светлината и Мрака. И този портал преминава през същността на водата. Водата е граница, която пречиства, обновява, отвежда, опложда за живот Земните недра, но водата е и стихия – разрушителна, погубваща, увличаща, носеща своите демони. Преминеш ли реката, понесеш ли нейните изпитания и научиш ли от нейната памет – ти излизаш от там друг – нов, различен, посветен. Ето защо, всяка година по едно и също време, когато потенциалът на мъжката енергия е най-голям в космологичен план, мъжете минават през своето хронологично, житейско и духовно изпитание. Те влизат в ледените води на реката, за да изиграят своя танц, който да ги синхронизира с Космоса. Водата трябва да е минала в лед, да е изтрила старата си памет, за да бъде чиста и да поеме новото. Мъжете са будували/бъдували, готвели са се, за да се слеят със своята стихия – водата – да я канализират, овладеят и заредят с оплодотворителната си мощ.
В нощта на празника се явява Богът – Творецът, който награждава творенията си за полагането на поредната хармония. Слънчевата енергия ще излезе от своята точка на нагнетяване и ще започне да расте. Постигнато е поредното пречупване – момент на преход, който отключва порталите и всичко се записва – думи, мисли, действия, вибрации. Защото народът ни от кол време се полага на правилото – каквото Горе, това и Долу. И тогава същият този народ си „намълчава” вода. Тя записва, тя запомня и отвежда по естествените си закони на течението, така, че нареченото да стане бъдно. „Речи го на реката, водите и все пребъдват нейде.”
И ако водата на реката е мъжката енергия, то бреговете и са женската устойчивост, която поема потока, направлява го, но и оформя своето речно лоно така, че на водата да и е удобно… И така до безкрай… Докато има кой да отключва порталите и да въвежда Световния ред!
Pingback: По Пътя на Водата | Guide Bulgaria
Уникална традиция и поднесено в редовете със страст.