КАМЕННОТО ЯЙЦЕ

Яйцето – многопластово, преупотребявано и все така загадъчно. Яйцето, залегнало в основата на всяко едно обяснение за зараждането на Нещото от „нищото”. Богове и герои се раждат от яйце, светове се появяват от яйце, сили и знания са затворени в яйце. В България също има едно такова място, където някога, някой се е прекланял пред проявлението на материята, може би, или е разсъждавал за първичното, за всеобщата поява на нещата, като такива. А може би той сам е появявал нещо, осъзнавайки насоченото си присъствие тук и сега и силата, че може да създава и променя, преди всичко себе си.

Това е Каменното Яйце или Яйцето на Змеицата, както го наричат хората от околните села. И ето го, поредният комплекс от скални конфигурации, които няма как да са естествено поставени в Природата. Подреждане на каменни блокове, дооформяне на ритуалното пространство – работа със скална маса, твръд, която трябва да бъде изменена от началната си форма. За това място, както и за много други подобни, каквото и да се каже би било едновременно и истина, и абсолютна заблуда. За тези места, ползвани от хилядолетия насам, няма писмени свидетелства, ние разсъждаваме за тях по натрупания опит на сегашния ни човешки живот и използваме параметрите на щампованото ни съзнание, което допуска едно, но отхвърля друго. Правилно ли правим? И все пак, ако някак си успеем да приглушим съзнанието и оставим сензориката на същността ни да говори, то тя би разпознала нещо, което ние, българите, с гените си помним, ако ли пък не – фолклорът го прави.

На това място има порта, която носи прехода и съпътстващата го насочена промяна, има и ритуална маса – жертвеник, където някой, някога е залагал нещо много свое и безценно, за да получи друго, което е много над своето и с други възприятия за безценно. Има и стълби – дялани в скалната маса, които водят целно нагоре, за да завършат в началото на безкрая. Има и яйце, монолитно, положено в оформена за него ямка, а от нея изтича улей – усещане за насоченост в движението.

Защо яйце – форма на овал! Овал, овоид, овариум – от латински преведено е все яйцевидна форма, яйце. Защо и скала, най-трудно обработваемата материя за овал, но пък първична материя? И тук ще добавя Змеицата, коя е тя, защо се появява, като родителка на яйцето?  Уж народна приумица на хората от селата, ще каже някой, но никак не, а жив спомен от концепцията на предците ни Траки за устройството на Света с четирите си елемента.

Змеицата е онова фантастично същество, чийто първообраз е Изначалната Богиня – Майката на космичния ред, което събира земята, водата, въздуха и огъня в същността си. Уж е хтонично/земно гущероподбна, но има рибешка опашка, люспи и перки, лети с крила от подмишниците си и в дъха си носи огъня. Но още нещо, тя е и Човеко-Жена. Изменчива е, като се преобразява в други форми и същности, защото ги владее – те са част от нея и тя е в тях. Както може да закриля, обгрижва и дарява благодат с женската си енергия, така може да наказва и изпепелява в демоничността си. Змеицата е дуалистична – и земна, и небесна, владеещата доброто и злото, с демонична и човешка природа… Човешка!? Противопоставена на демонична?! Нима човешка е равносилна на божествена, тогава? Значи ли, че каменното яйце е божествената форма в земно проявление? Къде има още подобни форми – куполите на последвалите във времето тракийски храмове, но погледнати от вътре и нагоре?!  Ямките по площадките на скалните обсерватории, погледнати от отвътре и надолу?!

И в тоя ред на мисли Змеицата е прародител на каменното яйце, но кой се ражда пък от него? Тук си ти, изследователю на началото си! Продължи тази история за себе си. Аз бих я завършила така: Ако майката спомага за раждането на физическото тяло, то в един прекрасен, божествен момент човекът сам трябва да ражда себе си – периодично, всяка година, с движението на небесните светила, с прехода на сезоните, защото Аз съм, това, което Е, и това което Е съм Аз.

Ние просто преповтаряме грандиозния модел до ниво глобус, яйце, яйцеклетка…

Намери ме…