ГРОБНИЦА СТАРОСЕЛ – Храм на Космическите Числа

Космос, Вселена, Бог…  Безначалност и Безкрайност… Ритми, Цикли, Пропорции, Отношения… Числа, Кодове, Вибрации… Това са основните съставки на Грандиозния План – Съществуването в Живота и в Смъртта.

Храм-гробница Четиньова могила при село Старосел е точно тази фантастична идея, как Космосът се изразява на Земята. Когато иде реч за тракийски могили, мисли за тях, мислителю, като за храмове на вечността, където става връщането при Божественото ни начало – единицата – 1. Толкова елементарна математика – малко свещени числа + пространствена геометрия = на Все Една Вселена.

Четиньова могила е храм, който с прости преброявания на детайлите ни въвежда в тракийското осмисляне на магичните числа, защото устройството на света се подчинява на строги математически закономерности. И ако започнем от това, че в тези храмове са се случвали т.нар. мистерии /тайнства, непознати на обикновения човек/, то ти, читателю-мистик, приемай това за висшо познание и боравене с естеството на материя и дух, водещи до изменение на същността. И както на гроздовия плод се разрушава целостта, за да премине от обикновена материя в необикновена субстанция, единяваща те с невидимия свят, то и мистикът в свойто посвещение превъзмогва физическата смърт и минава на по-високото ниво.

Но как се е случвало това? Храмът в Старосел посреща с южен вход, към който води парадно стълбище от 9 стъпала. След тях е т.нар. ритуална площадка, като последен пропуск към свещеното пространство. То е издигнато с още 3 стъпала и води първо до квадратно пред-пространство, след което следва и тайната кръгла камера, където се случва божественият акт. Новопосветеният мистик върви през целия си път редом до своя учител – те са двама – 2, за да има осмислено противопоставяне на цялостта. А този път е траел години. И в този път ученикът е упражнявал силата на мисълта и намерението, за да разкъса, както при гроздовия плод, обвивката си. Преодолял е изкушението на мъртвата храна, подготвил е плътта си за пречистването с огън, овладял е вибрациите на гласа си, познал е импулса на сътворението в акта на сексуалността, слял се е с течния си бог – виното, за да осъзнае божественото си начало и безкрай.

Девятаката, закодирана в парадните стълби е завършеният цикъл – времето на Пътя, подобно на месеците на бременността. Сега вече божественото у човека може да бъде родено, за да влезе в новия кръг на спиралата чрез десятката – толкова, колкото са колоните в кръглата камера – 10. Но преди това ритуалната площадка ще изиска своето – ритуалът на обета, но във видимия спектър – молитви, химни, жертви, осмислена хореография, които настройват  духа, душата и тялото за последващата трансформация.  Следват още 3 свещени стъпала – троицата – най-устойчивата божествена структура – Богът Начало, Богът Роден от Началото и Богът, който влиза в човеците през Духа. Посвещаващият се има разрешението да се обогоподоби. Той преминава квадрата на пред-свещеното пространство, отговарящ и на числото 4 – материята, видимия и тленен свят. Учителят, обаче, остава там – той е довел ученикът си до края или до неговото собствено начало. 3 + 4 = 7 – вселенският принцип е завършен. Кръстната форма на време-пространството е в седми’цата.  От там нататък ученикът действа сам. Учителят присъства в инициацията само духом – с мисъл-форма и молитва. В кръглото пространство е кодирано с колони кръглото число – 10 /1 + 2 + 3 + 4/. или 1 + 0 = 1. Започва новото, началото на следващия цикъл, на по-високото вибрационно ниво. Но дали ученикът ще преживее смъртта си?

Три денонощия мистикът е сам, затворен отвътре, отделил душата от тялото си, следвайки духа, за да достигне същината на божественото – да преодолее смъртта във всичките и форми. След три дни той сам трябва да отвори вратите, душата да се е върнала в хиберниращото тяло, да е събрала Познание, опит и вселенска мъдрост. Чак тогава мистикът се приема за роден отново, но вече, като боговдъхновен, готов да свежда Небето към Земята. Но всичко това, само ако се събуди…

Намери ме…