Екскурзовод

МЕСТА НА СИЛАТА

начална1

НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ДАТИ ЗА ТУРА „МЕГАЛИТНИ СТРУКТУРИ“ СА:

около БОГОЯВЛЕНИЕ – 6 ЯНУАРИ 

около ВИСОКОСНИЯ ДЕН – 29 ФЕВРУАРИ 

2

НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ДАТИ ЗА ТУРА „ОРФИЧЕСКИ ПОСВЕЩЕНИЯ“ СА:

около РАВНОДЕНСТВИЕТО – 20, 21 и 22 МАРТ 

СВЕТЛАТА СЕДМИЦА след ВЕЛИКДЕН – 24, 25 и 26 АПРИЛ

3

НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ДАТИ ЗА ТУРА „КОСМИЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ“ СА:

около БОРИСОВДЕН – 2 МАЙ и ГЕРГЬОВДЕН – 6 МАЙ 

около СЛЪНЦЕСТОЕНЕТО – 20, 21 и 22 ЮНИ

4

НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ДАТИ ЗА ТУРА „МАГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В СТРАНДЖА“ СА:

около МАРИНИНДЕН – 17 или 30 ЮЛИ 

около ИЛИНДЕН – 20 ЮЛИ или 2 АВГУСТ

5

НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ДАТИ ЗА ТУРА „СВЕЩЕНИЯТ РОДОПСКИ ТРИЪГЪЛНИК“ СА:

около КРЪСТОВДЕН – 14 СЕПТЕМВРИ 

около ПЕТКОВДЕН – 14 ОКТОМВРИ 

6

НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ДАТИ ЗА ТУРА „ЧЕРНОМОРСКАТА АТЛАНТИДА“ СА:

ЦЕЛИЯТ НОЕМВРИ

около НИКУЛДЕН – 6 ДЕКЕМВРИ 

1 ден: Древни Светилища и Ритуали в Средна Гора

Ritual

ДРЕВНИ СВЕТИЛИЩА И РИТУАЛИ В СРЕДНА ГОРА

Еднодневен тур за посвещаване: Скалният Бокал, Слънчевата Стела и Яйцето на Змеицата в Средна Гора.


Ако вярваш в паметта на камъка, и че някога е съществувала цивилизация на скалните хора, то това е твоето пътуване.

Три обекта в непосредствена близост с уникална конфигурация на скалните структури разказват за древния култ към Великата Богиня Майка, чиято еманация е земната твръд. Древните обитатели безпогрешно са разпознавали енергийните точки в Природата. Оформяли са ги по начин, така че да извлекат информацията от там и да съдействат за общото добруване.

В имената на трите светилища се е запазила народната памет за тяхната символна функция – свещен съд, слънчев знак и образът на всички начала.

Аз знам за някои от тайните на тази култура. Те стъпват на система от прости ритуали. Въпросът е да повярваш във всеки  един детайл – било то обект, действие или мисъл.


ПРОГРАМА

  • Начало от Пловдив. /50 мин. пътуване/
  • Изкачване до олтара Слънчевата Стела на Люляковото светилище. Тридесет минутен преход.
  • Пренасяне на дарове пред Яйцето на Змеицата. Десет минутен преход.
  • Пикник в село Свежен.
  • Посвещаване в Скалният Бокал „Кутела“.

ЦЕНА НА ТУРА ЗА ЕДИН АВТОМОБИЛ до 4 туриста: 197 BGN. /цената включва екскурзовод-шофьор и гориво/

ЦЕНА НА ТУРА ЗА ЕДИН ВАН до 7 туриста: 257 BGN. /цената включва екскурзовод-шофьор и гориво/

  • Разходи за храна: индивидуални.

Намери ме…

Щут Град в спомена на една Амазонка

Беше някъде между второто и третото хилядолетие, защото чакахме Орфейя да се роди. Аз се прибирах от поредната битка на Долната Земя. С другите войни имахме здравословна традиция за възстановяване на силите, като се качвахме на Щут. Викаха му още Невидимият Град, защото беше под енергиен щит. Само Готовите можеха да преминат отвъд щита и да се срещнат с така наречените Мистерии. Аз още се готвех за Прехода, затова познавах Щут само в чисто земното му проявление. Мястото не беше случайно, както всичко в Родовата планина /РодоПа/. Между двата скални обелиска на Щут – Слънчевия и Лунния се генерираше мощна енергия от невидимите светове. Подобно на плюса  минуса в батериите, но тук високите вибрации идваха от единението на двете начала – мъжкото и женското. Събираха се основно войни, които тайно се надяваха съвсем скоро да бъдат посветени в Мисти БоЯри – виждащи в мъглата войни на Яркия Бог. Тогава на мъжете се дава титлата Хероси /герои/, а на жените Диви /амазонки/. Отличителният им знак от другите войни бяха коланите – в посвещението мъжете трябваше да приведат доброволно в жертва бик, който да им дари кожата си, а жените трябваше да овладеят енергията на змията и да я подчинят, за да се сдобият със змийска препаска.

Всичко това винаги ми е звучало приказно, вълнуващо, направо романтично, с копнежа и на мен един ден да ми се случи, докато в този същия ден, вървейки към Щут, ми се случи… Преминаването!

Преминаването е вид преобразуване на материята и енергията. То има и своите изпити на прехода, като съгледвачите, например. Съгледвачите обикновено се явяват, подобно на огромни наплъстени камъни със зеленикав мъх. Смучат от енергията на тези, за които са изпратени и понякога ги довеждат до полуда. Това упражнение с владеенето на собствената си енергия е първото и много важно условие за бъдещите посветени войни. На моята енергия и бях дала име и цвят, за да мога да я наблюдавам и да общувам с нея по всяко време. Казва се КаРуна /Състрадание, произтичащо от безусловната Любов/ и е в прасковена светлина. Благодарение на нея минавах всеки път портала към здравоносните скали на Щут.

Порталът е един коридор с невидима стража. Ако не си допуснат да идеш до Щут, поради някаква причина – не виждаш коридора, следователно  не минаваш нататък. Коридорът за мен беше, като игра на дама – с три еленски скока и стигам другата страна. Но този път, някъде в подскоците получих неочакван дар – целувка на… змия! Моята змия, която щеше да краси снагата ми, ако оцелеех след хладната и отрова. За това не бях подготвена все още, признавам, но за тези неща никога не си! Ако почнех да се съпротивлявам на халюционогените, щях да се погубя сама от собственото си безсилие. Тогава, просто и се дадох с надеждата, че тренираната ми психика наред с тялото ще издържат. И изведнъж ми стана спокойно. Малко изтръпнало в крайниците, но спокойно. Все едно се движа и мисля в карамел. А времето идваше на порции от горе, които можех да хвана или умишлено пропусна. Това най-вероятно беше така нареченото безвремие, което ми се стори толкова нормално, сякаш съм изчистила от себе си лош навик с термин „време”. Но важното беше друго – да не заспивам, а да мисля, да занимавам съзнанието си с нещо, докато премине ефекта на отровата. С този лепкав карамел в главата ми и изтръпнали крайници беше отчайващо трудно да правя каквото и да било, но ми беше спокойно… Усещане за вливаща се в мен живителна топлина и гъвкавост – гъвкавост на всички нива, като змия. Да, това беше, да мисля, като змия… Да стана змия! Виждах златиста нишка пред мен, която се виеше на спирали в пространството и се пуснах по нея. Тя имаше подлъгващ двупосочен въртеж – уж тръгваш в едната посока, но всъщност се плъзваш към другата и обратно… и така до безкрай. Висиш дълго във въздуха въртейки се, като пъшкул, докато губиш сили. Какво да правя? Как би постъпила змията? Освен да си захапе опашката и да създаде цикличност на движението, а така, то вече става предсказуемо и може да се ползва неговата тяга.  Буквално и нереално се погълнах от към опашката, за да се събудя пред… площадките!

Площадките на Щут са местата за лечение, вглъбяване и спомняне на бъдещето. Познавах ги отлично, но като причудливи скали, обрасли с природа. Този път площадките бяха чисти и сияйни, а по тях имаше много красиви същества, които танцуваха бойната си хореография заедно. Бяха по двойки, но трудно се различаваха кой е мъжът и коя жената, защото бяха се вплели с енергиите си в едно цяло. Разбрах, че съм преминала, най-вероятно успешно, от другата страна на щита на Щут. Бях попаднала във военната школа на БоЯрите.

На най-високата част на обелиска упражненията се водеха от онези, за които бях слушала само в песните и преданията. Там бяха героите, на които цяла Тракия се възхищаваше за бойните им подвизи – Слънчевият жрец и моята бъдеща предводителка – Мирина – върховната амазонка, калената в божествения огън Дева. Тя изглеждаше, като сгъстена прозрачност, толкова, колкото да се хванат очертанията и… Грациозна, като пламъка на свещ, с осукани змийски кожи по всичките и извивки… Тя щеше да бъде тази, към която щях да се стремя през целия си живот от тук нататък. Тя щеше да бъде тази, която да постави ръка на главата ми и да ми предаде Великата Тайна.

Тези войни на Слънчевия и Лунен култ не се бият, като войниците от долните нива. Те поправят дефектите в енергиите на Земята и Космоса и създават всемирен ред чрез „бича” на Обичаите. Или казано простичко – включват системите на добродетелта. И докато осъзнавах къде съм, вече бях започнала с упражненията за намиране на вътрешния си център. До мен имаше още новопреминали войни. Към вечерта щяха да ни разделят – всеки на своя хълм. За другите войни сънят беше задължителна част от подготовката, но не и за нас – ние, новобранците, щяхме да учим химни наизуст, за да посрещнем изгрева подобаващо, ако стигнем до него въобще. Тази нощ ни очакваше слизане в Земята на Мъртвите. Само тези, които познаят живототворящата страна на смъртта, само  те ще могат да продължат Пътя си към Светлината. Тази нощ трябваше да умра – живототворящо, ако исках по изгрев да получа новото си войнно име…

……………………………….

На Лунния хълм съм, в пещерата на Мирина…  Утре ще изляза за първата си битка, ако се завърна тази нощ… Ръката и е на главата ми… Спомних си… Казвам се… АуРа… АуРа КаРуна… Познах се по змията на лявото бедро.


Щут Град във Фейсбук


Намери ме…

От Петък до Петък със Света Петка

Света Петка Българска

От Петък до Петък със Света Петка

Това пътешествие ще мине през няколко от стотиците места в България, носещи спомена и преклонението към Света Петка Българската. Наричана още Търновска, Епиватска, Белградска, Сръбска, Яшка…, тя е покровителка на Балканските народи. Почитта към нея и нетленните и’ целителни мощи се ражда малко след смъртта и’ в 11 век. А после – през 13 век, паметта и’ се възражда, когато Иван Асен Втори ги пренася тържествено от Епиват в столицата Търново, полагайки ги в двореца си, в специално съградена за това църква. След падането на града под турско те са пренесени във все още свободното Видинско царство. После през Белград и Цариград, мощите на Петка намират спасение в град Яш – днешна Румъния, където чудотворят и до днес.

Традицията е била такава, че там, където в пътя си мощите са били полагани за почивка и поклонение, са се градили след това параклиси, черкви и манастири на името на Петка. И силата им се е пропивала в корените на земята ни, за да търсим това духовно единение и днес с нашата, българска светица – Петка. Българска, защото градчето Епиват, разположено на Мраморно море, близо до Босфора е било българско и в 10 век, когато Петка се е раждала. И околните на него Одрин, Лозенград, Люлебургас и до днес са населявани от етнически българи.

От петък до петък с Петка – покровителка на петъчния ден, денят на кръстната смърт на Исус Христос… Символики, размисли и духовни странствания през времената и пространствата на собствените ни търсения за самите нас… Петка присъства в оброчища и местности, в лековити води и свещени пещери. Присъства в народната вяра – в песните, в приказките, в домашните олтари. Наричат на нея, вричат се в нея, обричат се пред лика, името и делата и’… Петка – пазителка на домашното и родово пространство – българското.

Ще представя пътешествието на части и по региони, за да го сглобя на края в една цялост и хронологична последователност, която вече ще съм „прошетала”.


      ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ на пътешествието в ДВА от дните на „Петък до Петък…”

Отправна точка Пловдив в посока Запад – Югозапад.

1 ден:

Бистришки манастир Света Петка.

Клисурски Манастир Света Петка.

Скален параклис Света Петка, град Трън.

Църква Света Петка, село Радибош.

Църква Света Петка, село Вуково.

Нощувка в Мелник.

2 ден:

Църква Света Петка в Рупите.

Село Златолист и църквата на Преподобна Стойна.

Църква Света Петка, село Белчин.

Параклис Света Петка, село Борика.

Вакарелски манастир Света Петка.

Връщане в Пловдив.


Намери ме…

Пантелей Пътник от село Долнослав

Когато хората стигнат до безизходицата, тогава, има един път и този път е към силната вяра в чудото на вековните дървета, свежите води и утешението на притихналия в сянката параклис. Точно такъв път води до село Долнослав, със същите силни чинари и лековито аязмо, чийто стопанин е сам Пантелей Пътник. И дори сякаш да си се изгубил, то той – пътят, сам ще те намери, защото и той е в нужда да отведе някого там, където ще го вдигнат на крака за ново, още по-вълнуващо пътуване из дебрите на чудния живот.

Има там – в Долнослав, един Пантелей, който с опита на своя път, разказва на хората как спасение дебне от всякъде. И как една кратка отбивка от Главния път няма нито да те забави, нито да те загуби, а напротив – всяко едно странично извървяване на духовните пътечки те овенчава с повече радост и успокоение.

При тоя Пантелей идват от столетия. Едни питат за здраве, други молят за дълъг живот, а трети разговорят за пътя. А стара истина казва, че най-добрият път е пътят на водата. Тя намира най-малкото съпротивление и естествено се понася по улея на своята памет към места, които знае, че имат нужда от нея. Затова, тук хората коленичат пред изворите, кланят им се ниско, изричат магичната формула и отпиват… И като се измият с глътките отвътре, им става по-леко, по-чисто и виждат отново пътя си напред.

Понякога Пантелей ги наставлява да се жертват в името на своя път – я да постят, я да месят хляб или истинно да се разкаят. Кара ги да се помиряват, да прощават, да уважават първо себе си в постъпките и после, като към себе си да подхождат към останалите. И всичко туй се случва пред водата. А тя, от там си знае и работата, и пътя…

Ако идеш натам, пътнико, потърси го Пантелей – той е с расо и се казва просто Иван – отец Иван. Това всичкото ми го разказа той, защото Пантелей пътува с пътниците от Тоя за Оня Свят, че на някои пътят им е дълъг и имат нужда от повечко подкрепа, оздравяване на рани и посаждане на вяра.


Намери ме…

1 ден: Храм на Виното и Божествената Геометрия

Старосел Винарна (4)

ХРАМ НА ВИНОТО И БОЖЕСТВЕНАТА ГЕОМЕТРИЯ

Еднодневно пътешествие до тракийските храм-гробници на село Старосел, винен тур и дегустация във винарна „Старосел”


Тракийската цивилизация е най-старата сред всички европейски цивилизцаии, с най-впечатляващите примери за възприемане на задгробния живот. Траките са знаели тайната на живота – да превъзмогнат смъртта с подготовката си за нея. „Безкрайна радост ще те чака в подземното царство, ако овладееш Знанието тук – в земния си път..” Познание за това, как да използваш силата на разума си, вибрациите на космическата музика, сакралната трансформация чрез виното. Това превръща човека в херос / герой, божествена същност.

Пътешествието ще промени начина ти на мислене, ще ти даде истинското значение на винените ритуали. Ти просто пробвай, посегни към безсмъртието…


ПРОГРАМА

  •  Начало от Пловдив.
  •   Посещение на две храм-гробници – „Четиньова могила” и „Хоризонт” над село Старосел.
  •  Винен тур и дегустация в изба „Старосел”.
  •  Свободно време за обяд в комплекс „Старосел”.
  • По пътя на обратно спирка в Хисаря – руините на римския град Диоклецианопол.

ЦЕНА НА ТУРА ЗА ЕДИН АВТОМОБИЛ до 4 туриста: 197 BGN. /цената включва екскурзовод-шофьор и гориво/

ЦЕНА НА ТУРА ЗА ЕДИН ВАН до 7 туриста: 257 BGN. /цената включва екскурзовод-шофьор и гориво/

  • Билет за храм-гробница „Четиньова могила“: 3 BGN/човек.
  • Винен тур и дегустация на 5 вина: 19 BGN/човек.
  • Разходи за храна: индивидуални.

Намери ме…

1 ден: Забравени Места на Добрата Надежда

Църква Света Куртулещица (1)

ЗАБРАВЕНИ МЕСТА НА ДОБРАТА НАДЕЖДА

Еднодневно пътешествие до непопулярни християнски светини: Манастир „Св. Св. Петър и Павел” при с. Баткун, църква „Света Куртулещица” при с. Паталеница, Чудотворна икона на Светите Флор и Лавър в с. Дебращица


Не е тайна, че първите християни в Европа са били покръстени тук – на територията на Филипопол, днешния Пловдив. Ето защо цялата тракийска низина е покрита с руините на ранно-християнски храмове. След времена на хули и превратности, тази особена сила на вярата по българските земи е оцеляла, за да ни дари със светините си днес, макар и посипани с праха забравата.

Баткунският манастир посреща с тихо монашеско ежедневие под най-старата жива лозница на Балканите. После, църквата с име на несъществуваща светица – Куртулещица ще разкаже историята за погребания християнски храм от времето на турското робство. А на финала, малко известните Светци Флор и Лавър ще изслушат молитвата ти, докато пътуваш из забравените места на добрата надежда.

По пътя на обратно ще ни спре Червената църква, която извива снага от седемнадесет столетия насам.


ПРОГРАМА

  • Ранно начало от Пловдив. /50 мин. пътуване/
  • Среща с монасите от Баткунския манастир и угощение, произведено от самите тях – сирене, мед, мляко, в зависимост от сезона, като има възможност за закупуване на тези продукти.
  • Посещение на църквата с необикновена история и име – света Куртулещица със стенописи от 12-13 век.
  • Поклонение пред чудотворната икона на светите Флор и Лавър в църквата в село Дебращица.
  • Пикник в местността Добра Вода.
  • Попътна спирка на Червената църква.

ЦЕНА НА ТУРА ЗА ЕДИН АВТОМОБИЛ до 4 туриста: 197 BGN. /цената включва екскурзовод-шофьор и гориво/

ЦЕНА НА ТУРА ЗА ЕДИН ВАН до 7 туриста: 257 BGN. /цената включва екскурзовод-шофьор и гориво/

  • Билет за църквата „Куртулещица“: 5 BGN/човек.
  • Дегустация на манастирски продукти: 10 BGN/човек.
  • Разходи за храна: индивидуални.

Намери ме…

Марина Огнената

Огнена Марина – така се знае името и’ от край време, макар в житието и’ на Светица за огън да не става дума. Става дума по-скоро за вода. И за змии също иде реч в народните представи. Коя е Марина – Света Марина? Тя отбелязва третия ден на Горещниците. На нея се молят да пази от пожари, чрез нея в дома се подновява огъня. Нейните свети места, обаче, са все до извори, нарочени да бъдат лековити.

В село Варвара до Пазарджик има една такава местност – с извор, който някога бил пазен от Нимфи, а сега от Света Марина. Има и параклис, по-скоро олтар в нейна чест, издигнат на място на раннохристиянски храм. Всеки седемнадесети юли тук има събор с освещаване на хляб, вода и даване на курбан. Как така християнската Марина се преплита с езическата богиня – първообраза на култа, та двете после да „родят” народната Маринка – Слънчевата буля?

Християнският образ разказва за девица на шестнадесет години, която отхвърлила нарочения и’ съпруг-езичник и се обявила за христова невеста. За тази обида тя била измъчвана от него. Дори и в най-тежкия момент Марина с лекота приемала страданието, само се молела за свето кръщение чрез вода, за да бъде приета достойно от Господа. Така продължава историята и’, че нейният мъчител изпълнил желанието, но с коварната умисъл да я удави. Но както Христовата вяра допуска, малко след това смъртно деяние Марина се издигнала над водата и пеела химни, пренасяйки се при своя жених.

Какво разказва фолклора за Слънчева Марина: Тя била родена с помощта на Слънцето, което помогнало на майка и’ да намери билка за зачеване. А в знак на благодарност майката обещала, че ако роди момиче ще я даде за жена на Слънцето. Но не спазила уговорката тя и криела дъщеря си у дома – Слънце  да я не види колко е хубава, докато не станала Марина на шестнадесет години. Един ден не издържала Маринка на слънчевото време и излязла с дружките си за вода. А на извора се подлъгала да седне на люлката, която само’ Слънцето пуснало за нея и си я откраднало на небесата за жена.

С тези предистории народът ни приема Марина за застъпница пред Слънцето – богът, олицетворение на Христос, който със силата на своя божествен огън осигурява благоденствието на човека, но и го наказва за прегрешенията.

Слънцето и до ден днешен е върховният бог на всички култури. То се свързва със Земята в свещен съюз, за да възроди Познанието, водещото до спасение на човешкия род – спасение или завръщане към божественото начало. Под лъчите му излизат змиите с дуалната си природа, криеща разрушението и едновременно с това съзиданието. Змията е изкусителка – тя дава Познание, което, ако не бъде правилно разбрано ще погуби човека в самоизяждане или в изкушение /в превод от руски/. Но ябълката от дървото на Познанието не е само плод – тя е кодът на сътворението… И  Света Марина – Слънчевата, Божата невеста е само инструмент за този път нагоре, пазеща ни от змиите изкусителки или по-скоро даряваща змия просветителка на тези, които са готови за нея.

И колко логично се навързва образът на Света Марина с лечебната сила на водата. Марина – целителка на всякакви рани, духовни и телесни, но най-вече даряваща зрение, помагаща на очите да видят… За такъв е смятан и изворът до параклиса на Света Марина в село Варвара – лекуващ очи. А за да затвърдим дохристиянското присъствие на образа ще добавя и курбана – кръвната жертва в името на божеството – материята, която се трансформира в общо съзнание към култа.

Дали, обаче, жителите на Варвара приемат празника така, не знам, но някъде в извековната народна памет той е жив – споменът за Началото е жив, макар и в тази си заземена форма. И Марина Огнената всеки седемнадесети юли осветява и Пътя, и Истината, и Живота на хората от село Варвара, Пазарджишко.


Намери ме…

ГРОБНИЦА СТАРОСЕЛ – Храм на Космическите Числа

Космос, Вселена, Бог…  Безначалност и Безкрайност… Ритми, Цикли, Пропорции, Отношения… Числа, Кодове, Вибрации… Това са основните съставки на Грандиозния План – Съществуването в Живота и в Смъртта.

Храм-гробница Четиньова могила при село Старосел е точно тази фантастична идея, как Космосът се изразява на Земята. Когато иде реч за тракийски могили, мисли за тях, мислителю, като за храмове на вечността, където става връщането при Божественото ни начало – единицата – 1. Толкова елементарна математика – малко свещени числа + пространствена геометрия = на Все Една Вселена.

Четиньова могила е храм, който с прости преброявания на детайлите ни въвежда в тракийското осмисляне на магичните числа, защото устройството на света се подчинява на строги математически закономерности. И ако започнем от това, че в тези храмове са се случвали т.нар. мистерии /тайнства, непознати на обикновения човек/, то ти, читателю-мистик, приемай това за висшо познание и боравене с естеството на материя и дух, водещи до изменение на същността. И както на гроздовия плод се разрушава целостта, за да премине от обикновена материя в необикновена субстанция, единяваща те с невидимия свят, то и мистикът в свойто посвещение превъзмогва физическата смърт и минава на по-високото ниво.

Но как се е случвало това? Храмът в Старосел посреща с южен вход, към който води парадно стълбище от 9 стъпала. След тях е т.нар. ритуална площадка, като последен пропуск към свещеното пространство. То е издигнато с още 3 стъпала и води първо до квадратно пред-пространство, след което следва и тайната кръгла камера, където се случва божественият акт. Новопосветеният мистик върви през целия си път редом до своя учител – те са двама – 2, за да има осмислено противопоставяне на цялостта. А този път е траел години. И в този път ученикът е упражнявал силата на мисълта и намерението, за да разкъса, както при гроздовия плод, обвивката си. Преодолял е изкушението на мъртвата храна, подготвил е плътта си за пречистването с огън, овладял е вибрациите на гласа си, познал е импулса на сътворението в акта на сексуалността, слял се е с течния си бог – виното, за да осъзнае божественото си начало и безкрай.

Девятаката, закодирана в парадните стълби е завършеният цикъл – времето на Пътя, подобно на месеците на бременността. Сега вече божественото у човека може да бъде родено, за да влезе в новия кръг на спиралата чрез десятката – толкова, колкото са колоните в кръглата камера – 10. Но преди това ритуалната площадка ще изиска своето – ритуалът на обета, но във видимия спектър – молитви, химни, жертви, осмислена хореография, които настройват  духа, душата и тялото за последващата трансформация.  Следват още 3 свещени стъпала – троицата – най-устойчивата божествена структура – Богът Начало, Богът Роден от Началото и Богът, който влиза в човеците през Духа. Посвещаващият се има разрешението да се обогоподоби. Той преминава квадрата на пред-свещеното пространство, отговарящ и на числото 4 – материята, видимия и тленен свят. Учителят, обаче, остава там – той е довел ученикът си до края или до неговото собствено начало. 3 + 4 = 7 – вселенският принцип е завършен. Кръстната форма на време-пространството е в седми’цата.  От там нататък ученикът действа сам. Учителят присъства в инициацията само духом – с мисъл-форма и молитва. В кръглото пространство е кодирано с колони кръглото число – 10 /1 + 2 + 3 + 4/. или 1 + 0 = 1. Започва новото, началото на следващия цикъл, на по-високото вибрационно ниво. Но дали ученикът ще преживее смъртта си?

Три денонощия мистикът е сам, затворен отвътре, отделил душата от тялото си, следвайки духа, за да достигне същината на божественото – да преодолее смъртта във всичките и форми. След три дни той сам трябва да отвори вратите, душата да се е върнала в хиберниращото тяло, да е събрала Познание, опит и вселенска мъдрост. Чак тогава мистикът се приема за роден отново, но вече, като боговдъхновен, готов да свежда Небето към Земята. Но всичко това, само ако се събуди…


Намери ме…

1 ден: Белият Камък на Познанието

Белинташ (8)

БЕЛИЯТ КАМЪК НА ПОЗНАНИЕТО

Еднодневно пътешествие до скална обсерватория Белинташ и пикник в селище „Сабазий“, Централни Родопи


Две хилядолетия преди Христа Траките – най-старата европейска цивилизация са подреждали живота си на принципа: „Каквото горе, това и долу„. Скалният масив Белинташ със своите странни изсичания се явява огледален образ на небесните тела във време на важно космическо събитие. Какво е било познанието за Вселената в миналото? Защо тази скална обсерватория е така добре пазена през времената?  Как 4-те основни природни елемента – Земя, Въздух, Вода и Огън са формирали усещането Универсум?

Ти носиш отговора в себе си – задай му правилния въпрос на Белинташ – Камъкът на Познанието.


ПРОГРАМА

  • Начало от Пловдив. /50 мин. пътуване/
  •  Пристигане в село Врата.
  •  30 мин. изкачване до скалния масив Белинташ. (Спортни обувки и облекло са задължителни).
  • Пикник в планинска хижа „Сабазий“. (Сабазий е тракийски бог на надграждащата циклиност в живата природа. Той осигурява вечност чрез постоянно обновление и самоосъвършенстване. Негово изображение е било намерено при разкопки на Белинташ).
  • Възможност за разходка сред напълно изоставени  къщи на запустяло село.

ЦЕНА НА ТУРА ЗА ЕДИН АВТОМОБИЛ до 4 туриста: 197 BGN. /цената включва екскурзовод-шофьор и гориво/

ЦЕНА НА ТУРА ЗА ЕДИН ВАН до 7 туриста: 257 BGN. /цената включва екскурзовод-шофьор и гориво/

  • Разходи за храна: индивидуални.

Намери ме…